За пръв път в историята на футбола в полуфиналната фаза на световното първенство излязоха четири отбора, които заемат четирите върхови позиции в класацията на ФИФА за националните отбори. Двата най-успешни отбора на Европа през последното десетилетие ще се срещнат на едно поле в Арлингтън. Сборният отбор на Испания пристигна на Световното първенство като основна фаворитка. Достиженията на „червената фурия“ през последните години са победата на континенталното първенство и второто място в миналогодишната Лига на нациите на УЕФА. Груповият етап Испания започна с обезкуражителна реми срещу Кабо Верде. По-късно стана ясно, че никой отбор на ЧМ-2026 няма да може да надвие този африкански отбор в редовното време. Следващите победи над Саудитска Арабия и Уругвай с общ резултат 5:0 повдигнаха духа на „червената фурия“ и й позволиха да заеме първото място. Схемата на испанците в плейофите, вероятно, се оказа най-трудната сред всички полуфиналисти на турнира. Ако победата над Австрия на 1/16 финала бе без видими проблеми, то победите над Португалия и Белгия трябваше да бъдат извоювани в последните минути на двубоите с помощта на „магическия резерв“ Микел Мерино. Много експерти наричат конфронтацията Испания и Франция досрочен финал, но едва ли това е уместно, когато в настоящия финал противникът на победителя ще бъде Аржентина или Англия. Френският отбор изглежда най-подготвен за световното първенство. Безспорно невероятна тройка нападатели, съставена от Килиан Мбаппе, Усман Дембеле и Майкъл Олиси, подпомогната от други играчи (малко по-малко опитни, но също от световна класа), разнася всички противници безапелационно. Освен това противниците на французите от първия кръг на груповата фаза до четвъртфинала бяха различни — от откровено слабия Ирак до силния Мароко. Друго е, че противниците от нивото на Испания за Дидие Дешам и неговите подопечни все още не са имали. Последната среща между отборите се състоя в Лигата на нациите. Тогава се случи невероятна голов феерия, при резултат 5:4 победа за Испания. Такъв резултат е извън всякакви граници. Нито една друга от многобройните срещи между противниците от 2006 година насам не е завършвала с повече от три отбелязани гола. Такъв не бива да се очаква и този път.